Създаване на илюстрации към детски приказки

Десет детски приказки с един основен герой. Илюстрации към тях примерно една със всички герои на голяма страница и една по-малка. Изпращам една от приказките за ориентиране. Моля за цена и за срок на изпълнение. Ще може ли до Началото на декември?

Семейството

В една малка китна горичка, живееха четиричленно семейство калинки. Майката – Ники – беше красива, тъмночервена калинка с наситени черни точици. Нейният любящ съпруг Тео, изглеждаше огромен в сравнение с нея, особено когато разпереше криле. Двете дечица – Лили и Мони бяха все още мънички, светлочервени калинки, с бледочерни точици по гръбчетата. Те живееха в една изоставена от катерички хралупа, която не за дълго бяха превърнали в уютно и топло място за живеене през зимата, а летните дни прекарваха под боровото дръвче, на сянка.

В гората пребиваваха всякакви животни – мечета, вълци, лисици, щурчета, в ручейчетата беше пълно с рибки, имаше катерички, гущерчета, змии и много други животински видове. Горичката беше спокойно място за живеене, между животните царуваше спокойствие и разбирателство. По-малката калинка Мони беше любопитно дете и винаги се впечатляваше и вдъхновяваше от различните умения на всеки горски обитател.

Един слънчев ден, след края на учебните занятия в горското училище, Мони се прибра, метна учебниците в хралупата и побърза да излезе в гората. Майка й я попита за къде бърза толкова нетърпеливо.

• С Вълчицата и Лисичката отиваме при Ручея, мамо.

• Скъпа Мони, ако твоите приятелки решат да останат след 18 ч. искам ти да си тръгнеш, дори и сама. Знам, че си достатъчно голяма да се прибереш от Ручея сама, но стане ли твърде късно, става и опасно.

• Добре мамо, няма да закъснявам – отговорила калинката, но не взела на сериозно майчините думи.

Усмихна се, прегърна своята майка и отлетя към полянката, където я чакаха нейните приятелки. След около час вече бяха при Ручейчето. Играха си, посмяха се и ето, че стана 18 ч. Мони видя, но нищо не каза на своите приятелки. Не искаше да й се присмиват, че бърза да се прибира. Поуспокои се, че е с дружките си, а не сама и продължи да се забавлява с тях. Изведнъж Лисичката каза стреснато:

• Момичета, стана 20 ч., а ние сме на половин час път от вкъщи.

Мони се зачуди как така ще се приберат само за половин час, но си замълча. Забързаха се трите приятелки по пътя. Лисичката и Вълчицата препуснаха напред и не след дълго Мони се озова сама в гората, а вече беше тъмно. Изплашена и изгубена, седна под една ела и заплака. Не знаеше какво да прави, нито накъде да тръгне. Чуваше звуци, които преди това не й се струваха страшни, а сега се боеше от тях.

Не след дълго чу познатия майчин глас да вика името й. Ники я беше търсила цял час. Щом я зърна, прегърна я и каза:

• Мамо, съжалявам. Никога повече няма да оставам до толкова късно сама.

• Скъпа моя, успокой се. Ти пренебрегна моите думи, но вече знаеш, че възрастните хора имат право и че знаят защо съветват децата си за дадени неща.

• Права си, мамо, отсега нататък винаги ще се вслушвам в твоите думи.

• Обичам те, Мони и никога няма да ти дам съвет, който да не е твоя полза.

• И аз те обичам, мамо.

• А сега нека се прибираме, баща ти и сестра ти ни очакват вкъщи.