Илюстратор на детска книжка

Здравейте!

Търся илюстратор на книжка с детски приказки (30). Към всяка приказка ще има една илюстрация на цяла страница. Илюстрациите ще са черно-бели, тип мандала, за оцветяване, и ще включват основните мотиви от съответната приказка. В центъра на илюстрацията ще е изведен изводът от приказката.

Ако проявявате интерес, моля, изпратете примерна илюстрация към приказката по-долу на e-mail, както и цената за изпълнение. Одобреният илюстратор ще сключи с нас договор за изпълнение на услуга, а името му ще бъде включено в книжката.

А ето и приказката:

Невъзможно ли е невъзможното?

Един топъл летен следобед животните в Далечната гора спореха разгорещено дали зайчетата можеха да се катерят нависоко, както го правеха козлетата. За да се разреши спорът, зайчетата решиха да се състезават до върха на планината - там, където досега бяха стъпвали само планинските козлета. И разбира се, орлите, които свиваха гнезда по скалите.

Състезанието щеше да се проведе точно след седмица. В гората настъпи голямо вълнение. Пеперудите нарисуваха красиви цветни афиши, на които се виждаха зайчета с номера на гърбовете, подскачащи по тясна планинска пътечка. На върха на планината беше нарисуван венец – символът на победителя в състезанието. Разлепиха обявите из цялата гора. Започнаха да се записват и първите състезатели...

В уречения ден и час зайчетата, които искаха да премерят силите си в тази нелека задача, се наредиха на стартовата линия. Бухалът отмери бавно и достолепно: Едно, две, три, старт! и плесна с криле. Състезателите се втурнаха с всички сили напред и с подскоци заизкачваха планината...

Първоначално зрителите ги насърчаваха, но колкото по-стръмна и тясна ставаше пътечката, колкото по-остри ставаха завоите, толкова повече другите животни им викаха отдолу: Върнете се! Ще паднете! Опасно е! Вие сте зайчета, не сте козлета! Със своите дълги ушички състезателите чуваха всичко. С всеки нов вик увереността им, че могат да стигнат до върха, намаляваше. Все пак неслучайно се бяха родили зайчета, а не козлета, казваха си. И неслучайно имаха лапички, а не копитца! А как само ги боляха вече лапичките! И колко остри бяха камъните!...

Колкото по-високо се изкачваха зайчетата, толкова по-силно викаха след тях останалите животни. Караха ги да се откажат. Това сигурно е по-разумно, мислеха си зайчетата. В крайна сметка досега никое зайче не се беше катерило до върха. Просто невъзможното затова се нарича така – защото не е възможно... И едно по едно се отказваха. Зрителите приветстваха всеки състезател, който спираше и се връщаше. Дали останалите животни се радваха, че зайчетата не са в опасност? Или се бяха успокоили, че никой вече не се опитваше да доказва, че няма невъзможни неща? Едва ли някой можеше да каже. А и да можеше, сигурно нямаше да го направи, за да не поведе нов спор. Защото малко са тези, които вярват, че в спора се ражда истината. Повечето са така твърдо решени да докажат правотата си, че накрая от спора се ражда само главоболие...

Но да се върнем към нашите състезатели. Всички вече се бяха върнали и дишаха уморено, на пресекулки. Всички... без едно. Последното зайче продължаваше упорито да се катери, въпреки виковете на зрителите, които го караха да се откаже, въпреки болката в лапичите, въпреки умората...

Още няколко подскока и зайчето стъпи на върха. Животните в краката му притихнаха. То погледна надолу, помаха и започна с подскоци да слиза по обратния път. Всички ликуваха. Макар че доскоро никой не вярваше, че зайчетата могат да се катерят толкова нависоко. Но ето, че невъзможното за едни беше възможно за други – за тези, които не се отказваха...

Когато зайчето слезе долу, животните го наобиколиха. Надпреварваха се да го питат как не беше изгубило кураж, слушайки виковете на останалите. Оказа се, че зайчето победител не говореше езика на животните в Далечната гора. Беше чужденец.

Няма невъзможни мечти, а само мечти, от които се отказваме.

Ако имате въпроси, ще се радвам да им отговоря.

Благодаря на всички, които ще проявят интерес към проекта, и успех!

Поздрави,

Гергана Лабова