Илюстриране на детска книжка

Здравейте, търся илюстратор за детска книжка. Все още не е завършена, но картинките ще бъдат около десет на брой, на цяла страница. Темата на книжката е Коледна. Не ми трябват професионални илюстрации, може би нещо по-обикновено. Оставям малка част от текста. Благодаря предварително! 

- Мамо , мамоо виж навън вали сняг - каза Марина тичайки надолу по стълбите по пижама.

- Добро утро миличка - поздрави я мама - да, най-после заваля. Вече си мислех, че тази година Коледата няма да е снежна.

Досега винаги имаше сняг поне три седмици преди празниците. И всички заедно играеха в снега,  правеха снежни фигури и се пързаляха.

- Може ли след закуска да излезем в двора? Ще си направим снежен човек- каза Марина.

- Може би по-късно,  все още няма достатъчно навалял сняг за снежен човек. Нека да изчакаме до следобед, ако продължава да вали така ще натрупа.

Марина нямаше търпение, но се налагаше да чака и тя вдигна рамене в знак на съгласие.

- Хайде отиди да се облечеш и слез да закусиш. Правя любимите ти палачинки- каза мама и я погали по косата.

Марина изтича обратно в стаята си, облече набързо едно долнище и нахлузи любимия си плюшен пуловер.  Беше толкова топъл и мек, освен това и в любимият й розов цвят.  Среса косата си набързо, и се запъти към банята. След като приключи и с миенето на зъби се зае с оправянето на леглото си.

- Вече си голяма- беше й казала майка й- трябва да оправяш леглото си и да подреждаш стаята си.

 Така е, вече беше в първи клас, все пак не е като в детската градина. Но и не беше достатъчно голяма за да се раздели с куклите си, особено с любимото й плюшено кученце Пупи. С него едва ли щеше да се раздели някога. Затова тя се погрижи всички те да са подредени в палатката .

- Оставям ви за десет минути. Ще закуся и ще се върна,  за да пием чай. Става нали? - тя се усмихна и изчезна, но естествено взе Пупи със себе си. Той не се разделяше от нея, бяха навсякъде заедно.

Слезе долу и седна на масата, настани Пупи до себе си и каза:

- Мамо, може ли една чиния и за Пупи?

- Разбира се, къде ми е умът... забравила съм – намигна й  мама и подаде една малка чиния.

- Е, хайде да закусваме. После се очертава да чакаме снегът да натрупа- Марина повдигна рамене.

- Защо не правиш нещо докато чакаш? Попита я мама.

- Какво да правя – попита Марина – нямам и да уча, нали съм във ваканция?

- Хммм – каза майка й замислено – права си, във ваканция сте. Но аз имам една идея.

- Така ли? Каква? - очите й се разшириха от вълнение.

- Да почетем книжка – каза усмихнато мама като извади иззад гърба си книжка.

- Купила си ми книжка – Марина изкрещя от радост – толкова се радвам!

- Да, заповядай! Мисля,че ще ти хареса. Знам колко обичаш коледни истории.

- Благодаря, мамо! - Марина прегърна книжката.

- Но нека първо закусиш и след това може да почетем, ако искаш. Всъщност аз имам малко работа вкъщи, но може да ме изчакаш.

- Или пък може да почета на куклите ми? Защото нямам търпение, толкова се вълнувам!

Двете се засмяха и след това се прегърнаха.

- Умното ми момиченце. Добре миличка, после може да ми я разкажеш или пък да я прочетем още веднъж – предложи мама.

- Разбира се, ще я прочетем.

Марина седна на масата, остави книжката до себе си и взе една палачинка. След десетина минути приключи със закуската, взе кученцето и се запъти към стаята си. Внимателно се настани между куклите в палатката и взе книжката в ръце. „ В очакване на Дядо Коледа“ - прочете Марина и прокара ръка по блестящата корица. Беше нарисуван Дядо Коледа,който подаваше подарък на момиченце.

„ Преди много години, в далечната северна страна Лапландия живеел един старец. Той имал бяла коса и дълга бяла брада. Живеел в последната къща, почти извън града. Бил много самотен, нямал си никого, нито жена,нито деца. Толкова много обичал децата и затова често ходел на разходка в града и се радвал на чуждите деца, които играели в снега. Вечер седял край камината и тъй като нямало какво друго да прави изработвал играчки от дърво. Било му любимото занимание, но нямало кой да играе с тях. Имал цяла стая пълна с влакчета, дървени кончета, войници, еленчета и много други. Той погледнал към календара и си казал:

- Ето,че утре е Коледа. Как минават годините само.

И изведнъж му дошла гениална идея в главата. Той скочил, взел един чувал и сложил всички играчки в него. Облякъл набързо дебелото си палто и се качил на ските си. За няколко часа успял да обиколи целият град и да остави по нещо пред вратите на къщите. На другият край на града имало сиропиталище, там той оставил играчките, които му останали заедно с чувала. Прибрал се и си легнал. Бил толкова щастлив и удовлетворен,че не могъл да заспи цяла нощ, нямал търпение да разбере дали децата ще се зарадват. На следващата сутрин станал рано рано и побързал да излезе. Отишъл в града точно когато хората започнали да излизат от домовете си. Всички се смеели и се питали кой може да е оставил подаръци за децата. А самите деца скачали от радост. На добрият старец направо му идвало да полети от щастие. Отишъл и до сиропиталището и какво да види – децата не вярвали на очите си, те не питали кой им е оставил подаръци.

- Благодарим ти,който и да си! Няма по – щастлив ден от днешният.

Като чул му се насълзили очите. А техните блестели от щастие.

Чул някой да казва, че е видял сянка на човек,който е минал и понеже било Коледа, хората го нарекли Дядо Коледа. Естествено никой не го познал, дори не се сетили,че може да е той. Но той искал да запази тайната, искал всяка Коледа да е такава.

Щастлив Дядо Коледа се прибрал и се заел с направата на новите играчки, за следващата Коледа.

- Но дотогава има цяла година, казал си той. Нищо, искам да зарадвам повече деца, затова ще отида и в съседният град и в следващия....докъдето ми стигнат играчките. Затова трябва да започвам , казал си той и се захванал за работа.

Самотата му се изпарила и на нейно място се появило желанието за нов живот, да прави децата щастливи.

Така минали няколко години, за децата станало традиция на Коледа да чакат добрият старец, за да получат подарък. Започнали да украсяват домовете си, да слагат елхи в дворовете си, да пеят Коледни песни, за да зарадват Дядо Коледа. Мълвата бързо се разнесла и скоро вече много градчета били зарадвани от добрият старец. Но не му било достатъчно, искал всяко дете на земята да получи подарък.

- Но как ще се справя сам? Вече съм възрастен?- зачудил се той. Как да обиколя Земята за една нощ? Това е невъзможно. А и толкова играчки, как да ги направя сам?

Изведнъж дърветата в камина запръщяли и от жаравата изкочила Фея и му казала:

- Ти си толкова добър човек и даряваш щастие на децата. Заслужаваш вечен живот, затова аз те дарявам с него.

- Благодаря, но самичък пак ще ми е много трудно.

- Знам – казала Феята. Имам още един дар и той ще е най-добрият ти приятел – казала Феята и изчезнала.

След малко се чул шум пред вратата. Дядо Коледа отворил и какво да види – елен, впрегнат в червена шейна.

Старецът обиколил шейната, разгледал я добре. Не можел да повярва на очите си. Погалил елена и се качил на шейната. Дръпнал юздите и той тръгнал бавно към полята, след това забързал и изведнъж полетял....

- Това е чудо – викнал старецът. Ще обиколим Земята за една нощ. Теб ще кръстя Рудолф – усмихнал се той. Харесва ли ти?

Еленът изревал в знак на съгласие.

От този ден нататък те наистина станали най-добри приятели.